Една голяма усмивка, изваляла от небето, от онзи облак на приятелството, с който започват спомените ни за детството!
Поздрав, голямо момиче! :)))

Усмивката винаги я свързвам с дъгата. А дъгата - с хармонията, приятелството, красотата...
Цветни поздрави и от мен :)

в мен отказва да умре" - писа датската писателка Туве Дитлевсен.

Живея, радвам се, тъгувам и непрестанно се мъча да порасна. Но всеки ден все с нещо я докосвам и отново чувам гласа на това младо момиче в мен. Тази, която бях преди много години. Или която мислех, че съм."

Лив Улман "Промяна".

Обичам Лив Улман...

Поздрави!!!

много мъдрост от светилата в литературата. Четейки ги понякога ни става много мило, понякога тревожно, друг път помъдряваме.
Но детството - то си е наше, усещаме го различно, както успяваме.
Усещането за младост вероятно е същото. Като мина 80-те ще споделя с вас как усещам младостта :)
Усмивки, zharko :)